На всяка българска фактура се виждат по няколко номера, свързани с фирмата — сред тях най-често объркваните са ЕИК и ДДС номер. Двата изглеждат сходно, но имат различно предназначение.
Какво е ЕИК
ЕИК (единен идентификационен код) е уникалният номер, с който всяка фирма е регистрирана в Търговския регистър. Той се присвоява автоматично при регистрация на фирмата и остава непроменен през целия ѝ живот, независимо от ДДС статуса.
Какво е ДДС номер
ДДС номерът (или "БУЛСТАТ с представка BG") се присвоява само на фирми, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Той обичайно съвпада с ЕИК, но с добавена представка "BG" отпред, и служи специфично за целите на ДДС отчитането.
Кога фирмата има само ЕИК
Ако не сте регистрирани по ЗДДС, фирмата ви разполага единствено с ЕИК — фактурите ви не съдържат ДДС номер, защото просто не съществува такъв, докато не се регистрирате доброволно или по задължение.
Кога фирмата има и двата
След регистрация по ЗДДС фирмата получава ДДС номер (с представка BG), но ЕИК-ът остава същият, какъвто е бил от самото учредяване. Двата номера съществуват паралелно и служат за различни цели — ЕИК идентифицира фирмата като правен субект, ДДС номерът — специфично за данъчни цели по ДДС.
Защо разликата има значение при фактуриране
Ако сте регистрирани по ЗДДС, фактурите ви трябва да показват и двата номера. Показването само на ЕИК, когато сте задължени да покажете и ДДС номер, е пропуск, който може да създаде проблем при данъчна проверка на получателя на фактурата.
Обобщение
ЕИК е "личната карта" на фирмата от учредяването ѝ. ДДС номерът се появява само след регистрация по ЗДДС и служи специфично за тази цел. Двата не са взаимнозаменяеми, макар често да се появяват заедно на един и същ документ.